За юмрука, продънената лодка и бесилото
Мнозина си помислиха, че президентът Радев подвигна пестник, с цел да поздрави първите протестиращи. Сега, от 20-дневната отдалеченост, се оказва, че в ръката си е стискал камък на омразата, който с такава мощ метна в политическото богатство, че крепко размъти водата в обществото. От дъното се разсъниха най-ниските пристрастености и изплуваха най-страшните скелети, които се понесоха към брега на вълните на митинга. Или както е съвременно в този момент да се споделя, на запалената сила от младите.
Порасналите деца откровено имаха вяра, че крачат един до друг със съидейници, чиято обща цел е „ да изметат мутрите от властта “ и да видят гърба на Борисов. По мъчителния метод схванаха, че идва не краят на кабинета, а началото на предизборната акция – и за министър председател, и за парламент, и за президент.
Нормално е в този момент да са отвратени и озлобени. Накъде гневът ще насочи силата им, занапред ще забележим. Но до момента в който не припознаят лозунга отпреди 30 години „ Времето е наше “, политическото тресавище ще продължи да взима за жертва всеки новак плувец, решил да го нагази. Без значение дали става дума за надарения студент, завърнал се от чужбина непредпазливо или за брилянтния водач, кацнал в президентството поради изменен летателен проект.
Пандемията, рано или късно, ще си отиде. А с нея България ще изоставен и младежите. Много евентуално е да не се върнат въобще другата година, в случай че вътрешният им глас им заприказва: Помниш какво се случи предишното лято
Тези, които размътиха политическото блато обаче остават тук дружно със знаците, които въплъщаваха на митинга. Радев – със свития пестник, градската десница – с продънената лодка, а обвинените олигарси - с опънатото бесило.
Радев несъмнено ще продължи да стиска юмрука, само че това към този момент няма да е знак за митинг. А за надменност. Като позицията му в отбрана на Еленко Божков, член на Стратегическия му съвет, който взе участие в саботажа на метрото. Вместо да се разграничи от акта, извънредно непосредствен до тероризъм, президентът разгласи, че хората от стратегическия му съвет не работят на " Дондуков " 2, по тази причина могат да показват позиция по какъвто метод преценяват.
Радев се потвърди като добър чертожник на разграничителни линии, само че се провали в упованията, че в името на страната може да ги отстрани. Като боен най-добре знае, че прокопаването на окопи печели време, само че не и войната. Но борбата му за изплъзване от блатото занапред следва.
Героят от политическото тресавище Христо Иванов също се оказа прибързано окъпан в националната обич Гумената лодка, с която дебаркира на „ Росенец ”, стартира да издиша от момента, в който театрално плонжира пред младежката приемливост в имението на Доган. Но се спука с цялостна мощ в скалите към " Буджака ", където неговият приятел и настойник Иво Прокопиев крие къща за милиони, чийто солидни дувари стопират достъпа на туристи до бурното море на Созопол.
Двойният стандарт е емблема на умните и красивите още от времето на Костов. Но той няма да помогне на Иванов нито да превземе мечтания стол на Гешев, нито ще му обезпечи печеливш билет за идващия избор.
Затъването в блатото на омразата против Движение за права и свободи в никакъв случай не е носело попътен вятър, а проваляне в тинята. Там, където са олигарсите с обвинявания. Вдъхновени от хазартния необут Васил Божков, те не стачкуват, напряко бесят. Нямат угризения да палят фитили, да бият служители на реда, да стопират метрото и да провесват въжетата на гибелта в центъра на София. С директна отпратка какво желаят да сторят както на основния прокурор, по този начин и на всеки, който избира „ Бояна ” пред „ Драгалевци ”.
Някога един от бащите на демокрацията Мишо Неделчев обясняваше какво значи демокрацията с думите: ти имаш свободата да ме удариш, само че твоята независимост свършва там, където стартира моят нос. Правото на митинг е изконно и непроменяемо. Но то престава да бъде заслужено, когато се трансформира в пестник, бесилка или торпедо, пък било то и във тип на гумена лодка. Защо оредяха площадите ли? Защото младите първи схванаха това.
Порасналите деца откровено имаха вяра, че крачат един до друг със съидейници, чиято обща цел е „ да изметат мутрите от властта “ и да видят гърба на Борисов. По мъчителния метод схванаха, че идва не краят на кабинета, а началото на предизборната акция – и за министър председател, и за парламент, и за президент.
Нормално е в този момент да са отвратени и озлобени. Накъде гневът ще насочи силата им, занапред ще забележим. Но до момента в който не припознаят лозунга отпреди 30 години „ Времето е наше “, политическото тресавище ще продължи да взима за жертва всеки новак плувец, решил да го нагази. Без значение дали става дума за надарения студент, завърнал се от чужбина непредпазливо или за брилянтния водач, кацнал в президентството поради изменен летателен проект.
Пандемията, рано или късно, ще си отиде. А с нея България ще изоставен и младежите. Много евентуално е да не се върнат въобще другата година, в случай че вътрешният им глас им заприказва: Помниш какво се случи предишното лято
Тези, които размътиха политическото блато обаче остават тук дружно със знаците, които въплъщаваха на митинга. Радев – със свития пестник, градската десница – с продънената лодка, а обвинените олигарси - с опънатото бесило.
Радев несъмнено ще продължи да стиска юмрука, само че това към този момент няма да е знак за митинг. А за надменност. Като позицията му в отбрана на Еленко Божков, член на Стратегическия му съвет, който взе участие в саботажа на метрото. Вместо да се разграничи от акта, извънредно непосредствен до тероризъм, президентът разгласи, че хората от стратегическия му съвет не работят на " Дондуков " 2, по тази причина могат да показват позиция по какъвто метод преценяват.
Радев се потвърди като добър чертожник на разграничителни линии, само че се провали в упованията, че в името на страната може да ги отстрани. Като боен най-добре знае, че прокопаването на окопи печели време, само че не и войната. Но борбата му за изплъзване от блатото занапред следва.
Героят от политическото тресавище Христо Иванов също се оказа прибързано окъпан в националната обич Гумената лодка, с която дебаркира на „ Росенец ”, стартира да издиша от момента, в който театрално плонжира пред младежката приемливост в имението на Доган. Но се спука с цялостна мощ в скалите към " Буджака ", където неговият приятел и настойник Иво Прокопиев крие къща за милиони, чийто солидни дувари стопират достъпа на туристи до бурното море на Созопол.
Двойният стандарт е емблема на умните и красивите още от времето на Костов. Но той няма да помогне на Иванов нито да превземе мечтания стол на Гешев, нито ще му обезпечи печеливш билет за идващия избор.
Затъването в блатото на омразата против Движение за права и свободи в никакъв случай не е носело попътен вятър, а проваляне в тинята. Там, където са олигарсите с обвинявания. Вдъхновени от хазартния необут Васил Божков, те не стачкуват, напряко бесят. Нямат угризения да палят фитили, да бият служители на реда, да стопират метрото и да провесват въжетата на гибелта в центъра на София. С директна отпратка какво желаят да сторят както на основния прокурор, по този начин и на всеки, който избира „ Бояна ” пред „ Драгалевци ”.
Някога един от бащите на демокрацията Мишо Неделчев обясняваше какво значи демокрацията с думите: ти имаш свободата да ме удариш, само че твоята независимост свършва там, където стартира моят нос. Правото на митинг е изконно и непроменяемо. Но то престава да бъде заслужено, когато се трансформира в пестник, бесилка или торпедо, пък било то и във тип на гумена лодка. Защо оредяха площадите ли? Защото младите първи схванаха това.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ